Тема 3

3. Способностите на човека в антропологията на Кант (Антропология от прагматично гледище).

Представите, спрямо които духът се държи  пасивно, чрез които следователно субектът е афициран (било че сам се афицира или бива афициран от друг обект), спадат към сетивната познавателна способност; а другите, които съдържат чиста дейност (мисленето) – към интелектуалната.

Кант, Антропология от прагматично гледище, § 7

Сетивата при познавателната способност (способността за нагледни представи) съдържа два елемента: сетивото и способността за въображение. – Първото е способността за наглед в присъствие на предмета, втората – и без неговото присъствие.

Кант, Антропология от прагматично гледище, § 15

Способността за въображение е или съчинителска (продуктивна), или само пресъздаваща (репродуктивна).

Кант, Антропология от прагматично гледище, § 28

Разсъдъкът като способност да мислим (да си представяме нещо чрез понятия), се нарича още и по-висша способност за познаване (за разлика от сетивността, като по-нисша), затова защото способността за нагледи  (чисти или емпирични) съдържа само единичното на предметите, докато способността за понятия – общото на представите за тях, правилото, на което многообразието на сетивните нагледи трябва да се подчинява, за да се получи единство на познанието за обекта.

 Кант, Антропология от прагматично гледище, § 40

 Желание е способността на един субект да се самоопределя от представата за нещо бъдещо, което би било резултат от тази способност.

Кант, Антропология от прагматично гледище, § 73