Тема 2

2. Учението за душата при Аристотел

Душата е първото осъществяване [ентелехия] на естественото тяло, което притежава живот във възможност.

Аристотел, За душата, кн. I, 412а25

Не тялото е ентелехия на душата, а душата е ентелехия на тялото. Поради това е правилен възгледът на тези, които приемат, че душата не може да съществува без тялото, нито да бъде някакво тяло. Защото душата не е тяло, а нещо в тялото; и поради това тя пребивава в тялото, и то в едно определено тяло и не тъй, както предишните я присъединявали към едно тяло, без обаче да определят към какво тяло и от какъв вид.

Аристотел, За душата, кн. II, 414а20-25

Ние назовахме следните способности: хранителната, способността да се стреми към нещо, сетивната, способността за движение в пространството и мислещата.

Аристотел, За душата, кн. III,  414а30

Душата е основата на споменатите способности и се определя от тях именно: растителната, сетивната, мислещата и способността за движение.

Аристотел, За душата, кн. II, 413а10

Душата в известен смисъл е всичко съществуващо.

Аристотел, За душата, кн. III, 431в20

Душата може да се сравни с ръката; защото ръката е оръдието на оръдията, а разумът на формите, а възприятието – форма на възприемаемите неща.

Аристотел, За душата, кн. III, 432а

 

 

Advertisements